Няма нищо безкрайно,нищо вечно,завинаги не съществува.Защо? Всичко има начало и край,започнало някъде ще свърши,единственият въпрос е-кога? А и какво значи вечно? Коя част от живота си бихме могли да определим като вечна? Някои биха казали любовта,други живота като цялост.Но има ли нещо по-преходно от чувствата и не свършва ли и любовта със смъртта на хората,и не е ли именно животът най-променлив и непредсказуем? Коя игра е безкрайна? Аз питам –има ли такава? Играта на живота? Може би-но играчи ли сме ние или само пионки?

От най-ранна детска възраст ние се учим да играем,правим го дори преди да го осъзнаваме. Малкото дете казва- “аз наушким“-и влиза в роля,роля,която след време ще смени с друга и така в даден момент детето вече не е дете,а възрастен,който продължава да играе,играчът е порастнал ,но играта е същата.

Всички се ръководим от правилата на една непрекъсната игра, правила,които сами сме създали и сами променяме,а играта е самият живот. Можем ли да я наречем безкрайна? Играта на преследване,която децата наричат гоненица,играта на война и надпревара. Нима целият живот не е основана на конкуренцията,опитите на индивида да се покаже,да бъде по-добър от останалите. Нуждата от опоненти и съюзници също е част от нея,сам...не е интересно.Така както за партия шах са нужни двама,така и в живота ако няма с кого да се конкурираш или с кого да споделиш мъката от загубата или радоста от победата играта губи смисъл.

Възрастният бяга от действителността чрез игрите,доставя си радост,забавлява се,изживява емоции,които не би могъл в реалността-радоста да е победител,откъсването от еженевието,потапяне в имагинерния свят на развлечението,откъсването на ума от сивотата на битието. Още от раждането си хората имат нужда от това да правят нещо,да създават,да рушат,да се учат,да се грижат-иначе се чувстват безполезни,нещастни.Блез Паскал комрнтира това давайки примера,че дори един крал оставен без грижи и развлечения е един много нещастен човек.За да не допускат това неговите придворни запълват всеки негов свободен момент с игри и забавления. Човекът е същество нещастно по своята природа и същност.Интересно е ,че въпреки тази му нещастност би могъл да забрави всичките си грижи благодарение дори на най-простото развлечение-футбол,карти,шах.И така отново на дневен ред идва играта.Друг аспект в който хората се чувстват силни играейки е,че играта може да бъде спряна във всеки един момент,щом човек се измори или вече няма нужда от нея,оставена и в последствие продължена тя е се променя-стой и кротко чака докато някой не реши отново да я играе-важни са единствено играчите.

За отделния индивид няма нищо безкрайно,защото животът му е твърде кратък-една песачинка от вечеостта.Но играта си е игра-зародила се още преди културата тя съпровожда животао не може да бъде заменена.Но вечна ли е? Не-ще я има само докато някой я играе.